В Меката на киното борбата за насъщния е жестока, успяват само най-упоритите, убедил се е на свой гръб актьорът

Около него винаги е пълно с деца и хубави жени в Ел Ей, където живее. Малчуганите го харесват заради нестандарните тренировки по таекуондо, които води, а мадамите си падат по сините му очи. Антон Касабов се занимава с таекуондо над 30 години, като 15 от тях е активен състезател. В колекцията си къта над 45 златни, сребърни и бронзови медали. Три пъти е бил световен шампион, пет пъти европейски, няколко години държи първото място в България и цели 10 пъти е най-добрият в Щатите. Бил е част от нашия национален отбор и от американския.

- Тони, в много добра форма си. Заради нова роля ли е, защото е модерно да си слаб или защото следваш здравословен режим?

- Благодаря ти. Да, готвя се за нова роля и тренирам по-често. Здравословният начин на живот никога не ми е бил приоритет преди, но отскоро започнах да внимавам какво ям и какво слагам в храносмилателната си система. Както знаеш, храната тук е адски нездравословна и пълна с химия и затова е по-разумно да си стриктен с начина на хранене. По-добре е човек да яде по-малко и по-качествена храна.

- Имаш нова фотосесия? По специален повод ли я направи?

- Трябваше да направя нови снимки, защото скоро ме наеха от нова агенция за актьорство и моделство, имам приятел, който е добър фотограф, и заедно направихме сесията.

- След 20 години в Холивуд, накъде поема кариерата ти?

- От няколко години се занимавам с продуценство, разбрах, че ако аз не си хвана съдбата в ръцете, то Холивуд ще ме слага винаги в графата „лош руснак”. С моя продуцентски партньор създадохме малка компания и подготвихме няколко филма с добри сценарии и изглежда, че сме близо до финалната фаза за първия. Той е с бюджет от 4 милиона долара. Екшън-трилър е и в него аз ще имам или главната роля, или ще играя главния лош. Все още не мога да издавам много подробности, но смея да твърдя, че сценарият е уникален.

- Сега са много модерни тв сериалите. Пробваш ли там да вземеш роля?

- Работим по сделка, която ще ни даде възможност да правим по няколко холивудски филма на година в България. Искаме да правим много качествени продукции с млади и талантливи екипи от Лос Анджелис и България.

- До каква степен черният ти колан в таекундото ти помага за реализацията ти в Лос Анджелис?

- Бойните изкуства са начин на живот, те оказват влияние върху всичко, което правя, не само в залата, но и в живота. В бизнеса ми помагат и приятелствата, които съм направил тук през годините. Спортът много ми е помагал - поддържа моя несломим дух и никога да не се отказвам от целите си. Независимо от пречките и препятствията, със сигурност ги минавам благодарение на дългите години, прекарани в усъвършенстване на техниката и духа.

- Как твоят спорт влияе върху начина ти на живот? Крайната цел на таекуондото е да постигнеш хармония с природата и със себе си. Ти успя ли?

- Черният колан е символ на нивото на майсторство в определено бойно изкуство, а поклонът към противника преди сблъсък е символ на благодарност към него за възможността да научиш нещо ново от предстоящия двубой. Всичко в живота е урок, всеки сблъсък ни научава на нещо ново. Този мироглед ми помага да приемам тежките обстоятелства, с които понякога всички се сблъскват, като нещо положително в края на деня.

- Често си гост на „Златен глобус” и други филмови събития в Ел Ей. Поддържаш ли контакти с хора от филмовата индустрия?

- Член съм на Гилдията на актьорите тук и винаги около оскарите ни канят на премиери и прожекции с разговори със звездите и режисьорите на номинираните филми. Интересно е да се чуе как големите в този бизнес работят и какво ги вдъхновява да творят. Успявам да правя добри бизнес контакти. Да, трудно е да срещнеш искрени и честни човешки същества в Ел Ей, но не и невъзможно. Радвам се, че с времето хората, които държат на мен, остават в живота ми, а всички други... се разпиляват като песъчинки от силен вятър.

Иван Яхнаджиев:

Социализмът не си е отишъл от нашето изкуство

На 70 години художникът констатира, че женската красота няма свършване

- Как се почувствахте, когато ви изключиха от СБХ навремето?

- През 1980 г. лично Светлин Русев ме изключи, кандидат-член на ЦК на Комунистическата партия. Тогава казаха, че е по решение на управата, но беше лично негово. Аз съм единственият изключен. Имаше такава акция – да се изгони по един от различните творчески съюзи. Избраха мене, защото харесвам западното. Същият този комунист и според мен посредствен художник поиска 5 милиона, за да се възстанови онзи кич – паметникът пред НДК. Такива хора като него възпроизвеждат социализма в българското изкуство – със заплахи, със страхове, с това, че притежават някакви документи, защото той раздаваше апартаменти, хонорари, и колегите се принизяват. Партийният секретар по негово време – Димитър Остоич, лично ме е заплашвал, че ще ме изпрати в Белене. Аз твърдя, че социализмът в нашето изкуство не е пипнат. Заводи, леки коли, къщи – купихме си какво ли не, но социализмът в изкуството някак си го забравихме. Той си остана и до ден-днешен си съществува. Та като говорим за 70-годишнината ми, не е малко човек да преживее и това.

- После не ви ли възстановиха членството?

- Искаха, за да покажат, че са демократични, което аз отказах, защото този съюз е образувание на социализма и комунизма. Тези съюзи играеха ролята да потискат, да ограничават и да следят кой какво прави, а не да помагат.

- Да, ама имаха творчески домове, почивни бази...

- Това всичко беше да омайват творците, за да рекламират партията. Строяха се жилищни блокове, раздаваха се апартаменти. Когато бях студент в Академията, ни даваха безплатни билети да ходим в Кремиковци и да рисуваме героите на социалистическия труд как леят метал. Това бяха годишни работи, които след това се излагаха на „Шипка“ 6, канеха се съответният герой на труда и неговите колеги да видят как се величае един човек – всички да приличат на него.

- Поне откупуваха ли се рисунките?

- Пак от управата на съюза се решаваше на кои да се откупуват и на кои не, кой да направи паметник. Затова София е пълен кич откъм паметници – облицовани с фаянсови плочки, защото е по-евтино и по-лесно се взимат парите. Който е ходил по чужбина, не може да не види, че София е най-безцветната столица, с най-глупавите скулптури, ако въобще могат да се нарекат така. И това е именно вкусът на тази номенклатура, която все още произвежда социализъм. Чудя се как можеш да обикаляш целия свят, да гледаш какво има там и да дойдеш тук и да правиш простотии. И да казваш, че там било лошо, умиращо, загниващо.

- Със сина ви Александър сте били в Европарламента в Брюксел и сте рисували кризата. Как се рисува криза? Черна, страшна?

- Да ви кажа, тя не личи, затова не е нужно да я рисуваш. Когато си в криза, всичко те дразни. Мисля, че ние винаги сме били така.

- Като заговорихме за криза, може ли днес един художник да преживява само с изкуство?

- Не, не може.

- Кое ви беше най-интересното в САЩ, където с Александър миналата пролет направихте обща изложба?

- За мене Америка беше непозната. Интересното е, че на тези години човек приема нещата по-скоро философски, отколкото да се впечатлява от небостъргачите, мисли си защо те са така, пък ние сме онака, и не стига до добри изводи за нас. До Статуята на свободата се пътува с корабче и като слязат на островчето, някои хора започват да се молят на колене и да се кръстят като пред икона... Сега Америка владее изкуството, както някога е била Франция. Галерия до галерия...

- Бихте ли живели там?

- Е, това е сложен въпрос, защото ние не можем да пречупим някои неща в нас си. Това е друг свят, в който ти не се виждаш. Както се казва, няма място да седнеш. Навремето синът ми беше 18-годишен, когато отиде в Италия, сега тръгват на 16 години. Трябва тогава да отидеш, за да можеш след 10 години някъде нещо да направиш. А такива като нас никой не ги иска вече. Така че не мога да си го представя. Но като се качиш на някой небостъргач и погледнеш града долу, си казваш: „Проклет да е социализмът! Докато ние сме спели, виж какво са направили хората!“ Цял живот не съм си позволявал да пътувам без билет в трамвая. И какво съм спечелил? Нищо. Нямам и пенсия. Ами ако утре не мога да рисувам?

* Андреа влезе в пореден филмов образ

* Ася Капчикова разкри диетата си

* Коцето не се плаши да пее поп и рок

* Анимациите са детската мечта на Момчил Степанов

Певецът, за когото наддаваха всички съдии в „Гласът на България", е потомък на австрийските лютиери на цар Фердинанд

* Шарън Стоун първично красива и на 60

Актрисата поддържа стройна снага с пилатес

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 28 МАРТ!